Стремежът към свобода може ли да осмисли чожешкия живот...

Обикновено смятаме свободата за нещо, което е ясно само по себе си. Да си свободен, означава да не си зависим от другите, да не се подчиняваш на определени правила, които са в противоречие със собствените ти представи за живота. Свободата е възможнос

Обикновено смятаме свободата за нещо, което е ясно само по себе си. Да си свободен, означава да не си зависим от другите, да не се подчиняваш на определени правила, които са в противоречие със собствените ти представи за живота. Свободата е възможност безпрепятствено да разгърнеш своя човешки потенциал, да следваш желанията и да налагаш волята си. Подобно разбиране на свободата е доста популярно и широко споделено. Но ние знаем, че всеки човек е подвластен на определени огреничения и забрани, той винаги живее и в „царството на необходимостта”. Това означава, че освен с ограничаващата сила на природните закони той се сблъсква и с „необходимостта” да живее с други хора, да се съобразява с техните интереси. Общността и обществото винаги са една своеобразна рамка, в която отделния човек може да изгради и да отстоява своята представа за свободата. Именно тук той разбира, че е не само свободен, но и зависим в много отношения от другите. В тази сложна обвързаност на желанията, възможностите и принудите се изгражда и самата представа за свободата. Тя не просто назовава силата на желанията и несломимостта на волята, но е заредена с множество противоречия, които я превръщат в сложна философска и нравствена категория.
       За да постигне своите внушения човек се опира на популярен, но много ефективен похват – противопоставянето между външно и вътрешно, видимо и същностно. Открит е пътят за всички негативни състояния – младостта е попарена, душата е онемяла, любовта и вярата са невъзможни, мечтите са полетели към ямата на безнадеждността. Човекът е лишен от възможността да намери някакъв смисъл в живота си, да съзре емоционален изход от злочестината – затова и неговите желания са „мъртви”.
       Важният извод е, че животът е преди всичко порив – желание за нещо, стремеж към някого, вяра в тяхната достижимост. Човекът, лишен от желания и мечтания, е пътник, запътил се към смъртта. А според Сенека “Ако не знаеш своето пристанище, за теб попътен вятър няма”. Затова е така необходимо да видим как се съотнасят вярата и неверието, любовта и омразата в големия лирически сюжет за свободата.
       Защо светът е коварен? Коварството на света се корени в неговото смълчаване, разбирано в нравствения му аспект.Смълчаният свят е лишен именно от отзивчивост, той е глухият свят на безсърдечието.Със своето коварно мълчание светът предава, отхвърля всички мислещи и страдащи хора. Мъртвешки сън и коварство – тези са паяжините, от които светът трябва да бъде освободен. Можем да разпознаем тук един много устойчив приказен мотив – омагьосването...
       Приказките познават омагьосани гори, замъци, градове и села, принцове и принцеси ... Има едно поверие, което гласи, че който види “златната рибка” тя ще му изпълни прочутите три желания... В тях всеки може да си пожелае всичко, но дали то ще се сбъдне ... това остава загадка за всеки... Малките деца също вярват, че един ден ще дойде принц със златни доспехи и ще ги отведе далече... но когато те пораснат осъзнават, че всичко, в което са вярвали преди, се е срутило, че светът в който са живели не съществува.
       За да се разбере какво е свободата, не е достатъчно само да се разпознае фигурата на насилника и да се осъзнае пътят на борбата и освобождението. Необходимо е да се разобличат и старите пътища на спасението, по които е вървял човек. Защото човекът е същество, което винаги е живяло чрез някаква идея за спасение, за върховен изход , който ще го изведе на „горната земя” или в „обетованата земя”. Автор: Александър Ненов